22 апр. 2020 г., 08:33

Защитена

951 3 2

 

Ти не успя да ми влезеш под кожата.

Няма време за бавно проникване.

Малко преди да подостря ножа си,

с кадифен взлом ми събра молитвите.

И сега ми препускаш из вените,

като стадо диви коне.

Тази кръв беше вече студена. 

Закипя от любящо сърце.

И сега ще захвърля кинжала.

Да ръждясва от чужди сълзи!

Няма аз да съм все печален.

Мене няма пък все да боли!

Ще ти дам каквото остана.

И в замяна те искам вечно!

В този свят цял живот те нямах. 

И сега съм на теб обречен! 

Ти не ще ми навън излезеш. 

Ще затворя до една всички рани. 

Заживей в мен, макар под белези. 

В плен не си. Със любов те браня... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....