22 апр. 2020 г., 08:33

Защитена

949 3 2

 

Ти не успя да ми влезеш под кожата.

Няма време за бавно проникване.

Малко преди да подостря ножа си,

с кадифен взлом ми събра молитвите.

И сега ми препускаш из вените,

като стадо диви коне.

Тази кръв беше вече студена. 

Закипя от любящо сърце.

И сега ще захвърля кинжала.

Да ръждясва от чужди сълзи!

Няма аз да съм все печален.

Мене няма пък все да боли!

Ще ти дам каквото остана.

И в замяна те искам вечно!

В този свят цял живот те нямах. 

И сега съм на теб обречен! 

Ти не ще ми навън излезеш. 

Ще затворя до една всички рани. 

Заживей в мен, макар под белези. 

В плен не си. Със любов те браня... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...