Защитена
Ти не успя да ми влезеш под кожата.
Няма време за бавно проникване.
Малко преди да подостря ножа си,
с кадифен взлом ми събра молитвите.
И сега ми препускаш из вените,
като стадо диви коне.
Тази кръв беше вече студена.
Закипя от любящо сърце.
И сега ще захвърля кинжала.
Да ръждясва от чужди сълзи!
Няма аз да съм все печален.
Мене няма пък все да боли!
Ще ти дам каквото остана.
И в замяна те искам вечно!
В този свят цял живот те нямах.
И сега съм на теб обречен!
Ти не ще ми навън излезеш.
Ще затворя до една всички рани.
Заживей в мен, макар под белези.
В плен не си. Със любов те браня...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
