Защитена

22 abr 2020, 8:33

Poesía » De amor, Filosófica

696 3 2

Ти не успя да ми влезеш под кожата.

Няма време за бавно проникване.

Малко преди да подостря ножа си,

с кадифен взлом ми събра молитвите.

И сега ми препускаш из вените,

като стадо диви коне.

Тази кръв беше вече студена.

Закипя от любящо сърце.

И сега ще захвърля кинжала.

Да ръждясва от чужди сълзи!

Няма аз да съм все печален.

Мене няма пък все да боли!

Ще ти дам каквото остана.

И в замяна те искам вечно!

В този свят цял живот те нямах.

И сега съм на теб обречен!

Ти не ще ми навън излезеш.

Ще затворя до една всички рани.

Заживей в мен, макар под белези.

В плен не си. Със любов те браня...

Стихопат.

Danny Diester

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.