16 нояб. 2007 г., 12:14

Защо?

1.2K 0 9

Защо мълчи над мен дъгата,

изтъкана от разкъсани цветя?

Защо мълчи във мен душата,

изтъкана от подпалени поля?

 

Защо студен е този свят,

и топлите сърца изстиват?

Защо студен е всеки цвят

и топлите очи загниват?

 

Защо боли от белотата

на зимното, замръзнало небе?

Защо боли от тишината

на голямото, замръзващо сърце?

 

Защо телата ни тежат,

когато искаме да литнем на високо?

Защо телата ни крещят

когато пак

                     е

                          толко`

                                       празно

                                                         и

                                                             широко?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Серафимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защото... простор е самотата! Силно!
  • РАЗТЪРСВАЩО...
  • Хубаво е!Силен стих!
  • Поздравления за стиха!
  • стихотворевнието ти ме накара да се замисля дори,защо наистина е така.но нали знаеш,за всяко нещо си има отговор.ако продължиш да задаваш въпроса''защо'',някой ден може и при теб да дойде отговора "защото".стихотворението ти наистина е много хубаво.продължавай все така!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...