16.11.2007 г., 12:14

Защо?

1.2K 0 9

Защо мълчи над мен дъгата,

изтъкана от разкъсани цветя?

Защо мълчи във мен душата,

изтъкана от подпалени поля?

 

Защо студен е този свят,

и топлите сърца изстиват?

Защо студен е всеки цвят

и топлите очи загниват?

 

Защо боли от белотата

на зимното, замръзнало небе?

Защо боли от тишината

на голямото, замръзващо сърце?

 

Защо телата ни тежат,

когато искаме да литнем на високо?

Защо телата ни крещят

когато пак

                     е

                          толко`

                                       празно

                                                         и

                                                             широко?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защото... простор е самотата! Силно!
  • РАЗТЪРСВАЩО...
  • Хубаво е!Силен стих!
  • Поздравления за стиха!
  • стихотворевнието ти ме накара да се замисля дори,защо наистина е така.но нали знаеш,за всяко нещо си има отговор.ако продължиш да задаваш въпроса''защо'',някой ден може и при теб да дойде отговора "защото".стихотворението ти наистина е много хубаво.продължавай все така!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...