Защо мълчи над мен дъгата,
изтъкана от разкъсани цветя?
Защо мълчи във мен душата,
изтъкана от подпалени поля?
Защо студен е този свят,
и топлите сърца изстиват?
Защо студен е всеки цвят
и топлите очи загниват?
Защо боли от белотата
на зимното, замръзнало небе?
Защо боли от тишината
на голямото, замръзващо сърце?
Защо телата ни тежат,
когато искаме да литнем на високо?
Защо телата ни крещят
когато пак
е
толко`
празно
и
широко?
© Йордан Серафимов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
