11 июн. 2008 г., 01:52

Защо

1K 0 0
Живях си аз
В плен на страх
Изникна ти и пролях аз куп сълзи
За какво се вмъкна ти
в сърцето ми
Уникален както винаги
За какво ти е светлина
след като обичаш мрака
За какво ти е любов
след като не значат нищо чувствата взаимни
Не посмях аз да изкажа свойте мисли
Мислех се за слаба опозорена
Не поиска ти да узнаеш мойте чувства
Невернико самотен...
Вдъхваш в дните ми ентусиазъм
Да се боря с живота и да чакам утрешния ден
За да мога да се доближа поне малко до този час
Часът в който ще намеря тъй желания покой
Безчувствена аз ще изстина
още жадуваща за твойта ласка
Но щастлива че най-накрая съм ти отмъстила

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....