5 мар. 2008 г., 15:40

Защо?

1.1K 0 20
Момичета влюбени, защо си отивате,
добрите момчета какво са без вас,
в самотните нощи сами ли ще скитате,
сред своето его и късния час?

В сърцата ви черни намирате бъдеще,
с пороците грозни издигате рай,
обичате тези срама ви предлагащи,
зарили глава в неизбежния край.

А имаше време, изпълнено с чувство,
за дружбата място под светло небе,
в което “любов” бе изящно изкуство -
картина от страсти във цветно море.

Сега си отивате, но ний ще тъгуваме,
запазили топлия спомен във нас
и само във мислите пак ще целуваме
тез устни прекрасни, дарени за власт.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Галерия светла със пъстри картини
    предлагате вие, момчета добри.
    Със думи красиви, че ний сме „богини”
    залъгвате. А после сърцето мълчи…

    Затуй ний си тръгваме… да търсиме бъдеще.
    А минало нямаме вече дори…
    Със глухо безверие и късче доверие…
    в душата ни огън любовен гори.

    А вие тъгувате и много умувате,
    но спирате порива в нас, в любовта.
    Недейте да плачете! За нас съществувайте!
    И дайте простор за наш`те крила!
  • Отношеншето на единия е следствие от
    поведението на другия, но стихотворението ми хареса.
  • Чудесен стих!Поздрав!
  • Аплодирам те сърдечно за пррекрасния стих!
  • Прекрасен стих за една тъжна действителност!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...