Mar 5, 2008, 3:40 PM

Защо?

  Poetry » Love
1.1K 0 20
Момичета влюбени, защо си отивате,
добрите момчета какво са без вас,
в самотните нощи сами ли ще скитате,
сред своето его и късния час?

В сърцата ви черни намирате бъдеще,
с пороците грозни издигате рай,
обичате тези срама ви предлагащи,
зарили глава в неизбежния край.

А имаше време, изпълнено с чувство,
за дружбата място под светло небе,
в което “любов” бе изящно изкуство -
картина от страсти във цветно море.

Сега си отивате, но ний ще тъгуваме,
запазили топлия спомен във нас
и само във мислите пак ще целуваме
тез устни прекрасни, дарени за власт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Галерия светла със пъстри картини
    предлагате вие, момчета добри.
    Със думи красиви, че ний сме „богини”
    залъгвате. А после сърцето мълчи…

    Затуй ний си тръгваме… да търсиме бъдеще.
    А минало нямаме вече дори…
    Със глухо безверие и късче доверие…
    в душата ни огън любовен гори.

    А вие тъгувате и много умувате,
    но спирате порива в нас, в любовта.
    Недейте да плачете! За нас съществувайте!
    И дайте простор за наш`те крила!
  • Отношеншето на единия е следствие от
    поведението на другия, но стихотворението ми хареса.
  • Чудесен стих!Поздрав!
  • Аплодирам те сърдечно за пррекрасния стих!
  • Прекрасен стих за една тъжна действителност!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...