Момичета влюбени, защо си отивате,
добрите момчета какво са без вас,
в самотните нощи сами ли ще скитате,
сред своето его и късния час?
В сърцата ви черни намирате бъдеще,
с пороците грозни издигате рай,
обичате тези срама ви предлагащи,
зарили глава в неизбежния край.
А имаше време, изпълнено с чувство,
за дружбата място под светло небе,
в което “любов” бе изящно изкуство -
картина от страсти във цветно море. ...