5.03.2008 г., 15:40

Защо?

1.1K 0 20
Момичета влюбени, защо си отивате,
добрите момчета какво са без вас,
в самотните нощи сами ли ще скитате,
сред своето его и късния час?

В сърцата ви черни намирате бъдеще,
с пороците грозни издигате рай,
обичате тези срама ви предлагащи,
зарили глава в неизбежния край.

А имаше време, изпълнено с чувство,
за дружбата място под светло небе,
в което “любов” бе изящно изкуство -
картина от страсти във цветно море.

Сега си отивате, но ний ще тъгуваме,
запазили топлия спомен във нас
и само във мислите пак ще целуваме
тез устни прекрасни, дарени за власт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Галерия светла със пъстри картини
    предлагате вие, момчета добри.
    Със думи красиви, че ний сме „богини”
    залъгвате. А после сърцето мълчи…

    Затуй ний си тръгваме… да търсиме бъдеще.
    А минало нямаме вече дори…
    Със глухо безверие и късче доверие…
    в душата ни огън любовен гори.

    А вие тъгувате и много умувате,
    но спирате порива в нас, в любовта.
    Недейте да плачете! За нас съществувайте!
    И дайте простор за наш`те крила!
  • Отношеншето на единия е следствие от
    поведението на другия, но стихотворението ми хареса.
  • Чудесен стих!Поздрав!
  • Аплодирам те сърдечно за пррекрасния стих!
  • Прекрасен стих за една тъжна действителност!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...