2 авг. 2007 г., 20:14

Защо

733 0 2
Защо не дойде, когато те чаках,
а ме остави сама?
Защо сега се връщаш? Защо
ми причиняваш това?
Не казвай сега, че мен обичаш.
Аз дълго чаках те, но времето
изтече. Година броях часовете и
плащах ги с безброй сълзи.
Защо сега? Защо, когато раната
започна да зараства? Нима не
знаеш как ме нарани?
Не мога да те гледам във очите
и да се правя, че не ме боли.
Не мога, причинена болка не
се забравя лесно, от нея най-горчи.
Сега върви си, нека разбереш и ти
какво значи да боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не,аз не съм тъжна.Този стих не се отнася за мен,написах го просто ей така
  • Силно, но цяла година?? Това е много време! Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...