Aug 2, 2007, 8:14 PM

Защо

  Poetry
728 0 2
Защо не дойде, когато те чаках,
а ме остави сама?
Защо сега се връщаш? Защо
ми причиняваш това?
Не казвай сега, че мен обичаш.
Аз дълго чаках те, но времето
изтече. Година броях часовете и
плащах ги с безброй сълзи.
Защо сега? Защо, когато раната
започна да зараства? Нима не
знаеш как ме нарани?
Не мога да те гледам във очите
и да се правя, че не ме боли.
Не мога, причинена болка не
се забравя лесно, от нея най-горчи.
Сега върви си, нека разбереш и ти
какво значи да боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не,аз не съм тъжна.Този стих не се отнася за мен,написах го просто ей така
  • Силно, но цяла година?? Това е много време! Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...