17 сент. 2007 г., 00:18

Защо

1.3K 0 1
 

От дни и седмици дори,

виждам те със друга и боли.

Защо, кажи ми, Господ болка е

създал?

Аз я чувствам вътре в моето

сърце, сякаш огън тлее, но не ще

да спре!

Това е тъй мъчително и тежко,

до някаква степен дори нечовешко.

Отвън аз нямам никаква промяна,

на устните ми кацва усмивка обиграна.

Но под таз лъжлива маска фурия сякаш

преминава и всичко в мен опустошава.

И все по-навътре се затварям

и всичко, що в главата ми звучи, е:

- Защо, по дяволите, тъй силно ме

боли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Рангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...