Sep 17, 2007, 12:18 AM

Защо

  Poetry
1.3K 0 1
 

От дни и седмици дори,

виждам те със друга и боли.

Защо, кажи ми, Господ болка е

създал?

Аз я чувствам вътре в моето

сърце, сякаш огън тлее, но не ще

да спре!

Това е тъй мъчително и тежко,

до някаква степен дори нечовешко.

Отвън аз нямам никаква промяна,

на устните ми кацва усмивка обиграна.

Но под таз лъжлива маска фурия сякаш

преминава и всичко в мен опустошава.

И все по-навътре се затварям

и всичко, що в главата ми звучи, е:

- Защо, по дяволите, тъй силно ме

боли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Рангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...