От дни и седмици дори,
виждам те със друга и боли.
Защо, кажи ми, Господ болка е
създал?
Аз я чувствам вътре в моето
сърце, сякаш огън тлее, но не ще
да спре!
Това е тъй мъчително и тежко,
до някаква степен дори нечовешко.
Отвън аз нямам никаква промяна,
на устните ми кацва усмивка обиграна.
Но под таз лъжлива маска фурия сякаш
преминава и всичко в мен опустошава.
И все по-навътре се затварям
и всичко, що в главата ми звучи, е:
- Защо, по дяволите, тъй силно ме
боли?
© Йоана Рангелова Всички права запазени