17 sept 2007, 0:18

Защо

  Poesía
1.3K 0 1
 

От дни и седмици дори,

виждам те със друга и боли.

Защо, кажи ми, Господ болка е

създал?

Аз я чувствам вътре в моето

сърце, сякаш огън тлее, но не ще

да спре!

Това е тъй мъчително и тежко,

до някаква степен дори нечовешко.

Отвън аз нямам никаква промяна,

на устните ми кацва усмивка обиграна.

Но под таз лъжлива маска фурия сякаш

преминава и всичко в мен опустошава.

И все по-навътре се затварям

и всичко, що в главата ми звучи, е:

- Защо, по дяволите, тъй силно ме

боли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Рангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...