17 sept 2007, 0:18

Защо

  Poesía
1.3K 0 1
 

От дни и седмици дори,

виждам те със друга и боли.

Защо, кажи ми, Господ болка е

създал?

Аз я чувствам вътре в моето

сърце, сякаш огън тлее, но не ще

да спре!

Това е тъй мъчително и тежко,

до някаква степен дори нечовешко.

Отвън аз нямам никаква промяна,

на устните ми кацва усмивка обиграна.

Но под таз лъжлива маска фурия сякаш

преминава и всичко в мен опустошава.

И все по-навътре се затварям

и всичко, що в главата ми звучи, е:

- Защо, по дяволите, тъй силно ме

боли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Рангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...