От дни и седмици дори,

виждам те със друга и боли.

Защо, кажи ми, Господ болка е

създал?

Аз я чувствам вътре в моето

сърце, сякаш огън тлее, но не ще

да спре!

Това е тъй мъчително и тежко,

до някаква степен дори нечовешко.

Отвън аз нямам никаква промяна,

на устните ми кацва усмивка обиграна.

Но под таз лъжлива маска фурия сякаш

преминава и всичко в мен опустошава.

И все по-навътре се затварям

и всичко, що в главата ми звучи, е:

- Защо, по дяволите, тъй силно ме

боли?