rumbic (Руми)
102 330

1 авг. 2015 г., 20:09

Защо?!

Поэзия

1.1K 0 10

ЗАЩО?!

Дочух отнякъде мълва,

че щастието е бездомно,

все чукало по нечия врата,

но го прогонвали безцеремонно!

А хората били нещастни:

- Защо живеем в нищета!?

И ходейки по пътища опасни,

изгубвали се някъде в света!

Така се скитат със години,

забулени от страх и тъмнина,

а щастието тъжно ще подмине

и ще си търси дом и топлина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bulgeomin (Георги Минчев)

...щастието е многолико...ако за мен нещ
о е щастие ,за друг може да е нещастие...ИСТИНСКОТО щастие е щастието на ТВОРЕЦА...Да сътвориш нещо за себе си ,за другите ...и да прославиш БОГА...Такава е и твоята поезия -ти твориш за себе си ,за другите и прославяш Бога...Сърдечни поздрави...!

2015-08-17T17:48:46+03:00
rumbic (Руми)

Права си, Лейди, щастието е вътре в нас!
Всъщност, точно това ми се искаше да изразя с думите: "все чукало по нечия врата", то всъщност напира отвътре...
Бъди винаги толкова позитивна, отива ти!

2015-08-04T11:06:50+03:00
rumbic (Руми)

Антоан, радвам се да прочета твоите разсъждения, винаги ми е приятно! Благодаря ти!

Фреди, благодаря ти, че не ме забравяш! Пожелавам ти много усмивки!

2015-08-04T09:54:17+03:00
fredito (Фреди)

Много вълнуващи редове!
Комплименти!

2015-08-04T08:15:28+03:00
rumbic (Руми)

Благодаря ви, че се отбихте тук, Младене, Йоана, Ани, Септ, Раче, Белла, Васе!
Всеки разбира щастието по различен начин, за някои хора то се измерва със скъпи предмети, за други е в малките и простички неща! Но като цяло, хората непрекъснато се оплакват и ако постигнат нещо, към което са се стремили дълго време, то в един момент им омръзва и те отново са нещастни! Ето такива мисли ме провокираха да напиша тези няколко реда...

2015-08-03T00:47:11+03:00

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬