1 авг. 2015 г., 20:09

Защо?! 

  Поэзия
634 0 10

                ЗАЩО?!

 

Дочух отнякъде мълва,

че щастието е бездомно,

все чукало по нечия врата,

но го прогонвали безцеремонно!

 

А хората били нещастни:

- Защо живеем в нищета!?

И ходейки по пътища опасни,

изгубвали се някъде в света!

 

Така се скитат със години,

забулени от страх и тъмнина,

а щастието тъжно ще подмине

и ще си търси дом и топлина!

 

© Руми Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...щастието е многолико...ако за мен нещ
    о е щастие ,за друг може да е нещастие...ИСТИНСКОТО щастие е щастието на ТВОРЕЦА...Да сътвориш нещо за себе си ,за другите ...и да прославиш БОГА...Такава е и твоята поезия -ти твориш за себе си ,за другите и прославяш Бога...Сърдечни поздрави...!
  • Права си, Лейди, щастието е вътре в нас!
    Всъщност, точно това ми се искаше да изразя с думите: "все чукало по нечия врата", то всъщност напира отвътре...
    Бъди винаги толкова позитивна, отива ти!
  • Антоан, радвам се да прочета твоите разсъждения, винаги ми е приятно! Благодаря ти!

    Фреди, благодаря ти, че не ме забравяш! Пожелавам ти много усмивки!
  • Много вълнуващи редове!
    Комплименти!
  • Благодаря ви, че се отбихте тук, Младене, Йоана, Ани, Септ, Раче, Белла, Васе!
    Всеки разбира щастието по различен начин, за някои хора то се измерва със скъпи предмети, за други е в малките и простички неща! Но като цяло, хората непрекъснато се оплакват и ако постигнат нещо, към което са се стремили дълго време, то в един момент им омръзва и те отново са нещастни! Ето такива мисли ме провокираха да напиша тези няколко реда...
  • Щастието чука, но не всеки му отваря вратата навреме. После съжалява цял живот! Поздрав!
  • Права си Руми, че понякога щастието чука на вратата ни, но ние даже и не разбираме това, улисани в ежедневието! И знаеш ли, какво всъщност не разбираме, че щастието си го доставяме сами..само ние самите знаем как...всеки сам за себе си! Но доста често просто чакаме някой или нещо да ни направи щастливи...ами как да стане това! Поздравления за невероятно нежния ти стих!
  • Във връзка с последния коментар - този на Ан Анабел, се връщам за втори път под твоя стих, Руми. Ще кажа, че подетата от теб тема за щастието никак не ми е чужда. Преди години написах нещо конкретно по нея, поместено и тук, в Откровения:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=318885

    Останалото ще коментирам с теб - на Лични!

    Поздравявам те с малко музика:

    https://www.youtube.com/watch?v=CC5ca6Hsb2Q
  • Наистина хубаво стихотворение Който не умее да приютява щастието, хуква да го търси, безрезултатно, докато не се върне обратно у себе си с повече мъдрост. Поздрави!
  • Много силно и много лирично стихотворение, Руми! Бих казал, че е изпълнено с нега. И обяснението за визираното в творбата ти се дава напълно от мисълта на великия учен, мислител и страстно отдаден на Бога, Блез Паскал: "Земята не е отечество за истината - Тя броди непозната между хората!"

    Поздрав и най-висока оценка!
Предложения
: ??:??