1 ago 2015, 20:09

Защо?!

  Poesía
1.1K 0 10

                ЗАЩО?!

 

Дочух отнякъде мълва,

че щастието е бездомно,

все чукало по нечия врата,

но го прогонвали безцеремонно!

 

А хората били нещастни:

- Защо живеем в нищета!?

И ходейки по пътища опасни,

изгубвали се някъде в света!

 

Така се скитат със години,

забулени от страх и тъмнина,

а щастието тъжно ще подмине

и ще си търси дом и топлина!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...щастието е многолико...ако за мен нещ
    о е щастие ,за друг може да е нещастие...ИСТИНСКОТО щастие е щастието на ТВОРЕЦА...Да сътвориш нещо за себе си ,за другите ...и да прославиш БОГА...Такава е и твоята поезия -ти твориш за себе си ,за другите и прославяш Бога...Сърдечни поздрави...!
  • Права си, Лейди, щастието е вътре в нас!
    Всъщност, точно това ми се искаше да изразя с думите: "все чукало по нечия врата", то всъщност напира отвътре...
    Бъди винаги толкова позитивна, отива ти!
  • Антоан, радвам се да прочета твоите разсъждения, винаги ми е приятно! Благодаря ти!

    Фреди, благодаря ти, че не ме забравяш! Пожелавам ти много усмивки!
  • Много вълнуващи редове!
    Комплименти!
  • Благодаря ви, че се отбихте тук, Младене, Йоана, Ани, Септ, Раче, Белла, Васе!
    Всеки разбира щастието по различен начин, за някои хора то се измерва със скъпи предмети, за други е в малките и простички неща! Но като цяло, хората непрекъснато се оплакват и ако постигнат нещо, към което са се стремили дълго време, то в един момент им омръзва и те отново са нещастни! Ето такива мисли ме провокираха да напиша тези няколко реда...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...