1.08.2015 г., 20:09

Защо?!

1.1K 0 10

                ЗАЩО?!

 

Дочух отнякъде мълва,

че щастието е бездомно,

все чукало по нечия врата,

но го прогонвали безцеремонно!

 

А хората били нещастни:

- Защо живеем в нищета!?

И ходейки по пътища опасни,

изгубвали се някъде в света!

 

Така се скитат със години,

забулени от страх и тъмнина,

а щастието тъжно ще подмине

и ще си търси дом и топлина!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...щастието е многолико...ако за мен нещ
    о е щастие ,за друг може да е нещастие...ИСТИНСКОТО щастие е щастието на ТВОРЕЦА...Да сътвориш нещо за себе си ,за другите ...и да прославиш БОГА...Такава е и твоята поезия -ти твориш за себе си ,за другите и прославяш Бога...Сърдечни поздрави...!
  • Права си, Лейди, щастието е вътре в нас!
    Всъщност, точно това ми се искаше да изразя с думите: "все чукало по нечия врата", то всъщност напира отвътре...
    Бъди винаги толкова позитивна, отива ти!
  • Антоан, радвам се да прочета твоите разсъждения, винаги ми е приятно! Благодаря ти!

    Фреди, благодаря ти, че не ме забравяш! Пожелавам ти много усмивки!
  • Много вълнуващи редове!
    Комплименти!
  • Благодаря ви, че се отбихте тук, Младене, Йоана, Ани, Септ, Раче, Белла, Васе!
    Всеки разбира щастието по различен начин, за някои хора то се измерва със скъпи предмети, за други е в малките и простички неща! Но като цяло, хората непрекъснато се оплакват и ако постигнат нещо, към което са се стремили дълго време, то в един момент им омръзва и те отново са нещастни! Ето такива мисли ме провокираха да напиша тези няколко реда...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...