20 июл. 2011 г., 17:56

Защо...

724 0 5

ЗАЩО...

         

Заоблената същност...

Канелената сладост...

Потайното обичане...

Небето – късна благост...

И онзи див, копнежен,

задъхан плач на птици...

Онази

недостатъчност,

с която ме обичаш...

Греховното ни вричане...

Гнездо –

солени същности.

Безкрайно дълго тичане.

И усетът –

за късност...

Разхлопаните помисли

и чувства –

наобратно...

Потоп –

нелепи комикси –

в минутите –

от злато...

Рутинното мълчание –

обреченост...

«Не мога!»

 

Безумно състояние.

Защо

не казвам «Сбогом»?!?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...