20.07.2011 г., 17:56 ч.

Защо... 

  Поезия
590 0 5

ЗАЩО...

         

Заоблената същност...

Канелената сладост...

Потайното обичане...

Небето – късна благост...

И онзи див, копнежен,

задъхан плач на птици...

Онази

недостатъчност,

с която ме обичаш...

Греховното ни вричане...

Гнездо –

солени същности.

Безкрайно дълго тичане.

И усетът –

за късност...

Разхлопаните помисли

и чувства –

наобратно...

Потоп –

нелепи комикси –

в минутите –

от злато...

Рутинното мълчание –

обреченост...

«Не мога!»

 

Безумно състояние.

Защо

не казвам «Сбогом»?!?

 

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??