ЗАЩО...
Заоблената същност...
Канелената сладост...
Потайното обичане...
Небето – късна благост...
И онзи див, копнежен,
задъхан плач на птици...
Онази
недостатъчност,
с която ме обичаш...
Греховното ни вричане...
Гнездо –
солени същности.
Безкрайно дълго тичане.
И усетът –
за късност...
Разхлопаните помисли
и чувства –
наобратно...
Потоп –
нелепи комикси –
в минутите –
от злато...
Рутинното мълчание –
обреченост...
«Не мога!»
Безумно състояние.
Защо
не казвам «Сбогом»?!?
© Донка Василева All rights reserved.
Таня, тази думичка наистина трудно се казва...
Поздрави на всички!