Защо тъгата в мене тежи?
Защо очите са пълни със сълзи?
Защо небето е сиво за мен?
Защо няма радост в новия ден?
Защо сърцето, сковано от лед,
шепти и напомня ми вечно за теб?
Защо тъгата държи ме в плен?
Защо си отиде от мен в онзи ден?
Тръгна безмълвен, сбогом не каза.
Защо с мълчание ти ме наказа?
Целувка последна по лицето дари,
целувка последна, а след нея сълзи!
© Мелиса Николаева Все права защищены