18 нояб. 2017 г., 13:39

Въпроси

946 13 17

Разпъваме любимия като Христос.

Не спираме, когато ни помоли!

От упор стреляме въпрос подир въпрос,

не чуваме дори какво говори...

 

Най-лесно ни е да посочим него с пръст

и да го изпратим към Голгота...

Да приковем „виновния” на  жертвен кръст -

любимият, най-близкият в живота!...

 

Засипваме го и със  сто вини,

и вместо с гвоздеи,  ковем със думи...

Безгрешни ли са другите  мъже, жени?...

Прекрасно ли е всичко помежду им?...

 

Защо ли търсим най-язвителни слова

как по-болезнено да го  ужилим?...

Не можем ли да продължим така:

„Не ме разбра!...Да го обсъдим, мили!...”

 

Щастливи ли ще бъдем, ако най-подир

безсилен, слаб  и унижен го видим?...

Не е ли туй след чумата победен пир,

платен с горчилка, болка и обиди?...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нина, радвам се, че си обърнала внимание на този стих!...Извинявай, че чак сега попаднах на коментара ти!...Много вдъхновение ти желая!...
  • Пишеш прекрасно за нещата от живота ! Често не се замисляме за постъпките си, дано се замислим над думите ти, Роби!
  • Благодаря, Мари-Елен, Албена, Марги, Веси, Христо, Мариана, Влади и Силвия, че отново ми бяхте гости!...
    Петя, добре дошла на страницата ми!...
  • Можем разбира се, толкова е просто. Живеем твърде сложно, Роби. Едно време не е било така, еманципирахме се криворазбрано. Бъди здрав!
  • Добре си го написал Роби, но пък някои имат щастието винаги за всичко да им се прощава..... може би от прекалено силна любов, знам ли!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...