Роби (Роберт)
511 3523
18 нояб. 2017 г., 13:39

Въпроси 

  Поэзия » Другая
716 13 18

Разпъваме любимия като Христос.

Не спираме, когато ни помоли!

От упор стреляме въпрос подир въпрос,

не чуваме дори какво говори...

 

Най-лесно ни е да посочим него с пръст

и да го изпратим към Голгота...

Да приковем „виновния” на  жертвен кръст -

любимият, най-близкият в живота!...

 

Засипваме го и със  сто вини,

и вместо с гвоздеи,  ковем със думи...

Безгрешни ли са другите  мъже, жени?...

Прекрасно ли е всичко помежду им?...

 

Защо ли търсим най-язвителни слова

как по-болезнено да го  ужилим?...

Не можем ли да продължим така:

„Не ме разбра!...Да го обсъдим, мили!...”

 

Щастливи ли ще бъдем, ако най-подир

безсилен, слаб  и унижен го видим?...

Не е ли туй след чумата победен пир,

платен с горчилка, болка и обиди?...

 

 

 

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нина, радвам се, че си обърнала внимание на този стих!...Извинявай, че чак сега попаднах на коментара ти!...Много вдъхновение ти желая!...
  • Пишеш прекрасно за нещата от живота ! Често не се замисляме за постъпките си, дано се замислим над думите ти, Роби!
  • Благодаря, Мари-Елен, Албена, Марги, Веси, Христо, Мариана, Влади и Силвия, че отново ми бяхте гости!...
    Петя, добре дошла на страницата ми!...
  • Можем разбира се, толкова е просто. Живеем твърде сложно, Роби. Едно време не е било така, еманципирахме се криворазбрано. Бъди здрав!
  • Много хубаво стихотворение, което поставя толкова въпроси! Поздравления, Роби!
  • Добре си го написал Роби, но пък някои имат щастието винаги за всичко да им се прощава..... може би от прекалено силна любов, знам ли!
  • Трябва доста интелигентност, за да се противопоставиш на усещащия се като нещо естествено егоцентризъм, а не всеки я притежава.
  • Болна тема, върху която разсъждаваме от време на време (и аз не съм изключение - например, в "Безумие". Но си прав, Роби, за всичко... Жалкото е, че обикновено се замисляме пост фактум, а казаната дума е хвърлен камък, остава горчилката слен нея... Поздравявам те за поредния стойностен стих!
  • Прав си, роби! О, колко си прав!
  • Роберт, изключителен стих! Бих оценила с шестица и бих поставила в най-любими от любимите! Бъди благословен!
  • Адмирации за стиха! И не само за този!
  • Стойчо, Наде, Ели, Рени, Дочка, Меги, благодаря за коментарите, приятели!...
  • На това се казва въпроси, Роби! Поздравления за замислящия стих!
  • Най-тежките рани, най-острите думи
    не от врага получаваме...
  • Толкова простичко и лесно си го представил...
    Не можем ли, м ??

    Много ми харесва!
  • Така е, Роби, но невинаги можем да преодолеем гнева си и да мислим...
    Отрезвителен стих! Браво!
  • Уязвявайки и унижавайки него (нея), правим същото със себе си, та нали ние сме го(я) избрали, за да вървим заедно до края на дните си....Възпитание, битие, култура на отношенията,морални ценности.За любов, уважение и толерантност и не говорим... Извинявай, Роби, болна тема ми е! Прекрасна творба!
  • Трезва равносметка!
Предложения
: ??:??