18.11.2017 г., 13:39 ч.

Въпроси 

  Поезия » Друга
5.0 / 22
826 13 17
Разпъваме любимия като Христос.
Не спираме, когато ни помоли!
От упор стреляме въпрос подир въпрос,
не чуваме дори какво говори...
Най-лесно ни е да посочим него с пръст
и да го изпратим към Голгота...
Да приковем „виновния” на жертвен кръст -
любимият, най-близкият в живота!...
Засипваме го и със сто вини,
и вместо с гвоздеи, ковем със думи...
Безгрешни ли са другите мъже, жени?...
Прекрасно ли е всичко помежду им?... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Предложения
  • Най-вярната от всичките любови не ме остави ни веднъж сред път, за разлика от други, уж готови да бъ...
  • Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...
  • Забравям те, проклетнико, разбра ли? В минутата, в която го изричам! (но думите препъват се на прага...

Още произведения »