18 nov 2017, 13:39

Въпроси

  Poesía » Otra
934 13 17

Разпъваме любимия като Христос.

Не спираме, когато ни помоли!

От упор стреляме въпрос подир въпрос,

не чуваме дори какво говори...

 

Най-лесно ни е да посочим него с пръст

и да го изпратим към Голгота...

Да приковем „виновния” на  жертвен кръст -

любимият, най-близкият в живота!...

 

Засипваме го и със  сто вини,

и вместо с гвоздеи,  ковем със думи...

Безгрешни ли са другите  мъже, жени?...

Прекрасно ли е всичко помежду им?...

 

Защо ли търсим най-язвителни слова

как по-болезнено да го  ужилим?...

Не можем ли да продължим така:

„Не ме разбра!...Да го обсъдим, мили!...”

 

Щастливи ли ще бъдем, ако най-подир

безсилен, слаб  и унижен го видим?...

Не е ли туй след чумата победен пир,

платен с горчилка, болка и обиди?...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нина, радвам се, че си обърнала внимание на този стих!...Извинявай, че чак сега попаднах на коментара ти!...Много вдъхновение ти желая!...
  • Пишеш прекрасно за нещата от живота ! Често не се замисляме за постъпките си, дано се замислим над думите ти, Роби!
  • Благодаря, Мари-Елен, Албена, Марги, Веси, Христо, Мариана, Влади и Силвия, че отново ми бяхте гости!...
    Петя, добре дошла на страницата ми!...
  • Можем разбира се, толкова е просто. Живеем твърде сложно, Роби. Едно време не е било така, еманципирахме се криворазбрано. Бъди здрав!
  • Добре си го написал Роби, но пък някои имат щастието винаги за всичко да им се прощава..... може би от прекалено силна любов, знам ли!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...