Въпроси
Разпъваме любимия като Христос.
Не спираме, когато ни помоли!
От упор стреляме въпрос подир въпрос,
не чуваме дори какво говори...
Най-лесно ни е да посочим него с пръст
и да го изпратим към Голгота...
Да приковем „виновния” на жертвен кръст -
любимият, най-близкият в живота!...
Засипваме го и със сто вини,
и вместо с гвоздеи, ковем със думи...
Безгрешни ли са другите мъже, жени?...
Прекрасно ли е всичко помежду им?...
Защо ли търсим най-язвителни слова
как по-болезнено да го ужилим?...
Не можем ли да продължим така:
„Не ме разбра!...Да го обсъдим, мили!...”
Щастливи ли ще бъдем, ако най-подир
безсилен, слаб и унижен го видим?...
Не е ли туй след чумата победен пир,
платен с горчилка, болка и обиди?...
© Роберт All rights reserved.
