15 дек. 2025 г., 06:55

Защо...

77 2 9

Защо...

Tежат ни годините, улягаме,

а по-млада - прекомерна май бях...

Но от мен тoва, твърде желаното,

вече - омръзнало ми е, сякаш...

И късно е да съжалявам - зная,

ала непростимо е - изтървах

в живота ми тъй важното, любовта

мина, не обръщах внимание...

Защо - нима нелепа бях и сляпа,

трябваше всичко, аз да й отдам...

Мислех - полага ми се, заслужавам,

съвсем не съзнавах, че има край...

Справедливо сега Бог ме наказва -

сам-самичка да бъда, без другар,

честно е, макар за мен и смазващо... . ДораГеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Паленка, благодаря! И аз те обичам!
  • Доре... ❤️
  • Благодаря много и за "Любими" - Миночка и Младен!
  • Дейна, сигурно си права! А той беше повече от добър, милия! Благодаря ти, прегръщам те и аз, Дейна!
  • Никой не е идеален. Не се вини , Дора, тогава така си мислела, така си постъпвала, така е трябвало, за да научиш ценен урок и да израства душата ти. Поне си имала добър човек до себе си. Прегръдка от мен!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...