dorageorg (Дора Пежгорска)
13 214

Dec 15, 2025, 6:55 AM

Защо...

Poetry

16 1 1

Защо...

Tежат ни годините, улягаме,

а по-млада - прекомерна май бях...

Но от мен тoва, твърде желаното,

вече - омръзнало ми е, сякаш...

И късно е да съжалявам - зная,

ала непростимо е - изтървах

в живота ми тъй важното, любовта

мина, не обръщах внимание...

Защо - нима нелепа бях и сляпа,

трябваше всичко, аз да й отдам...

Мислех - полага ми се, заслужавам,

съвсем не съзнавах, че има край...

Справедливо сега Бог ме наказва -

сам-самичка да бъда, без другар,

честно е, макар за мен и смазващо... . ДораГеорг

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

M1234567891 (Миночка Митева)

Не се вини, като сме млади си мислим, че всичко е хубаво и няма край. Без да се замислим, че може да го изгубим. Но живота си има други пътеки по които да ни приведе, за да го разберем. Аз също съм сама и страдам по същия начин.Но сме тук на земята, за да се учим, да вървим изправени. Прегръщам те!

2025-12-15T08:24:55+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0