Защо...
Защо...
Tежат ни годините, улягаме,
а по-млада - прекомерна май бях...
Но от мен тoва, твърде желаното,
вече - омръзнало ми е, сякаш...
И късно е да съжалявам - зная,
ала непростимо е - изтървах
в живота ми тъй важното, любовта
мина, не обръщах внимание...
Защо - нима нелепа бях и сляпа,
трябваше всичко, аз да й отдам...
Мислех - полага ми се, заслужавам,
съвсем не съзнавах, че има край...
Справедливо сега Бог ме наказва -
сам-самичка да бъда, без другар,
честно е, макар за мен и смазващо... . ДораГеорг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
