Как може животът да е толкова жесток?
Как може отново пак да съм сама?
Защо ли в хорските сърца трябва да има винаги тъга?
Трудно е да се отговори на тези три неща!
Искам да обичам и да съм обичана,
искам да съм щастлива и усмихната.
Искам, но не мога, и пак оставам сама,
сама да бродя из тая зла земя.
Тихо е навсякъде и плаши ме това.
Някаква черна и зла е тази тишина.
Сякаш ме вика, кани ме да ме погълне сега,
сега, когато съм уплашена, че никога няма да съм обичана и все ще съм сама. ...