21 сент. 2019 г., 13:23

Защо дойде

493 2 0

 

Защо дойде?

 

Защо дойде? За прошка може би?

Или да върнеш болката в душата?

Едва ли си се променила ти?

Дали ще пламне любовта в сърцата?

 

Отдавна бе когато си отиде,

остана само споменът горчив.

Ще мога ли във тебе аз да видя

жената със която бях щастлив?

 

За мене вече приказката свърши.

Не вярвам на измислени слова!

Нещо в мен след тебе се прекърши!

Със теб отиде си и любовта.

 

Защо дойде? Да чоплиш стара рана?

Отново искаш да ме нараниш.

Късно е отново да сме двама!

По-добре е ти да си вървиш!

 

Казваха, че сладка любовта е,

ала понякога така горчи!

Който бил е влюбен той го знае,

сладка е, но цял живот боли!

 

Недей да будиш чувства охладнели!

Не можеш да запалиш ти леда.

Косите ни са вече посребрели,

а искаш си да върнеш любовта.

 

Свикнах и без тебе да живея,

без болка, без надежда, без лъжа.

Да се преструвам просто не умея,

но ти наистина в това успя!

 

Иди си! Късно е да бъдем двама

в щастие, неволи и беди!

А за нас пътека друга няма!

Аз не искам пак да ме боли!

 

20.09.2019 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...