Sep 21, 2019, 1:23 PM

Защо дойде

  Poetry » Love
488 2 0

 

Защо дойде?

 

Защо дойде? За прошка може би?

Или да върнеш болката в душата?

Едва ли си се променила ти?

Дали ще пламне любовта в сърцата?

 

Отдавна бе когато си отиде,

остана само споменът горчив.

Ще мога ли във тебе аз да видя

жената със която бях щастлив?

 

За мене вече приказката свърши.

Не вярвам на измислени слова!

Нещо в мен след тебе се прекърши!

Със теб отиде си и любовта.

 

Защо дойде? Да чоплиш стара рана?

Отново искаш да ме нараниш.

Късно е отново да сме двама!

По-добре е ти да си вървиш!

 

Казваха, че сладка любовта е,

ала понякога така горчи!

Който бил е влюбен той го знае,

сладка е, но цял живот боли!

 

Недей да будиш чувства охладнели!

Не можеш да запалиш ти леда.

Косите ни са вече посребрели,

а искаш си да върнеш любовта.

 

Свикнах и без тебе да живея,

без болка, без надежда, без лъжа.

Да се преструвам просто не умея,

но ти наистина в това успя!

 

Иди си! Късно е да бъдем двама

в щастие, неволи и беди!

А за нас пътека друга няма!

Аз не искам пак да ме боли!

 

20.09.2019 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...