7 мая 2015 г., 22:20

Защо, Господи

593 1 5

Живота та той дарява

на хората!?

Слънце, което ни топли!

Земята, по която да ходиме...

Въздуха, от който да дишаме.

Живота ни дава и още?

Семейства, роднини, деца.

Живота ни дава усмивки,

но също и много тъга...

Тъга по нашата мъка,

мъка за много неща.

Защо сме станали кучета?

Който раздират плътта...

Плътта на своите малки деца.

Децата на майка земя.

Децата на нашето бъдеще?

Земята потъва в тъга!!!

И нека с молитва да стоплим

чистата детска душа.

Амин...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Докосваща сърцето поетична изповед, посветена на съвременната ни
    действителност, тъжна действителност, която без маска и без грим е много жестока и грозна.
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря за съчувствието с което ми стоплихте сърцето!Нека спрем насилието към децата те са нашите слънца и трябва да ги пазим!!!До нови приятели!
  • Стихът наистина е много смислен, но употребата на препинателните знаци доста влошава качеството.
  • Много мило и тъжно стихотворение. Това е човешката природа,Ачо -
    колкото са разнообразни хората, толкова са и нравите ни.Важно е всеки
    да върви в правия път, ако може.Ако не може - има алтернатива.
    Поздрав от мен и лека нощ!
  • Отличен 6

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...