7.05.2015 г., 22:20

Защо, Господи

594 1 5

Живота та той дарява

на хората!?

Слънце, което ни топли!

Земята, по която да ходиме...

Въздуха, от който да дишаме.

Живота ни дава и още?

Семейства, роднини, деца.

Живота ни дава усмивки,

но също и много тъга...

Тъга по нашата мъка,

мъка за много неща.

Защо сме станали кучета?

Който раздират плътта...

Плътта на своите малки деца.

Децата на майка земя.

Децата на нашето бъдеще?

Земята потъва в тъга!!!

И нека с молитва да стоплим

чистата детска душа.

Амин...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докосваща сърцето поетична изповед, посветена на съвременната ни
    действителност, тъжна действителност, която без маска и без грим е много жестока и грозна.
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря за съчувствието с което ми стоплихте сърцето!Нека спрем насилието към децата те са нашите слънца и трябва да ги пазим!!!До нови приятели!
  • Стихът наистина е много смислен, но употребата на препинателните знаци доста влошава качеството.
  • Много мило и тъжно стихотворение. Това е човешката природа,Ачо -
    колкото са разнообразни хората, толкова са и нравите ни.Важно е всеки
    да върви в правия път, ако може.Ако не може - има алтернатива.
    Поздрав от мен и лека нощ!
  • Отличен 6

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...