7 may 2015, 22:20

Защо, Господи 

  Poesía » Civil
396 1 5

Живота та той дарява

на хората!?

Слънце, което ни топли!

Земята, по която да ходиме...

Въздуха, от който да дишаме.

Живота ни дава и още?

Семейства, роднини, деца.

Живота ни дава усмивки,

но също и много тъга...

Тъга по нашата мъка,

мъка за много неща.

Защо сме станали кучета?

Който раздират плътта...

Плътта на своите малки деца.

Децата на майка земя.

Децата на нашето бъдеще?

Земята потъва в тъга!!!

И нека с молитва да стоплим

чистата детска душа.

Амин...

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Докосваща сърцето поетична изповед, посветена на съвременната ни
    действителност, тъжна действителност, която без маска и без грим е много жестока и грозна.
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря за съчувствието с което ми стоплихте сърцето!Нека спрем насилието към децата те са нашите слънца и трябва да ги пазим!!!До нови приятели!
  • Стихът наистина е много смислен, но употребата на препинателните знаци доста влошава качеството.
  • Много мило и тъжно стихотворение. Това е човешката природа,Ачо -
    колкото са разнообразни хората, толкова са и нравите ни.Важно е всеки
    да върви в правия път, ако може.Ако не може - има алтернатива.
    Поздрав от мен и лека нощ!
  • Отличен 6
Propuestas
: ??:??