Нощта зад тъмните прозорци се спотайва,
мъглата се е скарала с дъжда...
За нещо родно, но далечно свещи плачат,
отронвайки по пареща сълза.
И питаш се:
Защо? За нас ли плачат?
Ние ужким кротко,
правилно живеем в своя свят.
Но привечер ти сядаш зад рояла,
дръпвайки воала...
Палиш свещи,
акордите неспирно, някак жалостно звучат... ...