Защо ли плачат те?
Нощта зад тъмните прозорци се спотайва,
мъглата се е скарала с дъжда...
За нещо родно, но далечно свещи плачат,
отронвайки по пареща сълза.
И питаш се:
Защо? За нас ли плачат?
Ние ужким кротко,
правилно живеем в своя свят.
Но привечер ти сядаш зад рояла,
дръпвайки воала...
Палиш свещи,
акордите неспирно, някак жалостно звучат...
Брезата, под прозореца превива снага,
листата шумолят с замиращ глас.
И вятърът реди напеви тъжни
за мен, за теб, за всички нас...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Късметлийска Всички права запазени
