Защо ли плачат те?

10.11.2011 г., 6:11 ч.

Поезия » Философска

753 0 4

Нощта зад тъмните прозорци се спотайва,

мъглата се е скарала с дъжда...

За нещо родно, но далечно свещи плачат,

отронвайки по пареща сълза.

И питаш се:

Защо? За нас ли плачат?

Ние ужким кротко,

правилно живеем в своя свят.

Но привечер ти сядаш зад рояла,

дръпвайки воала...

Палиш свещи,

акордите неспирно, някак жалостно звучат...

Брезата, под прозореца превива снага,

листата шумолят с замиращ глас.

И вятърът реди напеви тъжни

за мен, за теб, за всички нас...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.