enigmaaz (Марина Късметлийска) enigmaaz (Марина Късметлийска)
1 21
10 nov 2011, 6:11

Защо ли плачат те?

1K 0 4

 Нощта зад  тъмните прозорци се спотайва,

 мъглата се е скарала с дъжда...

 За нещо родно, но далечно свещи плачат,

 отронвайки по пареща сълза.

 

 И питаш се:

 Защо? За нас ли плачат?

 Ние ужким  кротко,

 правилно живеем в своя свят.

 

 Но привечер ти сядаш зад рояла,

 дръпвайки воала...

Палиш свещи,

 акордите неспирно, някак жалостно  звучат...

 

Брезата,  под прозореца превива снага,

листата шумолят с замиращ глас.

И вятърът реди напеви тъжни

за мен, за теб,  за всички нас...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Късметлийска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0