enigmaaz (Марина Късметлийска) enigmaaz (Марина Късметлийска)
1 21
Nov 10, 2011, 6:11 AM

Защо ли плачат те?

1K 0 4

 Нощта зад  тъмните прозорци се спотайва,

 мъглата се е скарала с дъжда...

 За нещо родно, но далечно свещи плачат,

 отронвайки по пареща сълза.

 

 И питаш се:

 Защо? За нас ли плачат?

 Ние ужким  кротко,

 правилно живеем в своя свят.

 

 Но привечер ти сядаш зад рояла,

 дръпвайки воала...

Палиш свещи,

 акордите неспирно, някак жалостно  звучат...

 

Брезата,  под прозореца превива снага,

листата шумолят с замиращ глас.

И вятърът реди напеви тъжни

за мен, за теб,  за всички нас...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Късметлийска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0