8 авг. 2006 г., 10:23

Защо не знам...

765 0 6
ЗАЩО НЕ ЗНАМ...
/Посвещава се на един приятел/

Защо не знам,
Защо не знам!?
Какво да правя със живота?
За мене той е като лилията водна -
в ръцете ми увяхва,
а не знам
какво, какво и как да го постигна...
Презират те приятели
и врагове злорадстват...

Любов избягва те,
коварни страсти те обрамчват,
Косите ти сивеят,
светът се срива,
тротоарите треперят,
сърце се свива
във люта горест и покруса...

Светът е лош и хората са подли
а аз,
а аз съм трижди по-проклет...

И тъй, събудих се приятелю
на езерния бряг
високо в планината,
кошмара страховит забравил,
към слънцето отправил взор...

И сам самин съм още пак,
спокойствието с трудности намирам,
във самота обгърнат съм,
кат` езерна вода:
студена, снежна, синя глъбина...
Но болката забравил...
Защото бе до мене,
с другарско рамо подкрепи ме -
приятел в тъмнината,
другар във пустотата...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не точно болката...Като цяло поривът - поривът, копнежът, мисълта, отправени към по-доброто, към свободата, към любовта и приятелството, към красивото в душите и сърцата и тяхното постигане...Този порив никога няма да угасне, а докато той блещука, ще пребъде и поезията, и изкуството като цяло...Но този порив ражда и болка - болката от трънливата пътека към по-доброто - по-доброто в собствената душа, в близките и приятелите, в любимата, във всички хора и света като цяло...
    Благодаря ти Яница!
  • И този ти стих е много силен!
    Питам се само,защо болката вдъхновява хората да пишат такива красиви неща за нея???
  • Мда, хубаво е когато има някой друг освен теб в пустотата...
    Много ми харесва стихът ти, чете се на един дъх!
  • Прави сте - това "беден" не е на място,
    трябва да го редактирам.
    Поздрави и на вас!
  • Богат и щастлив, бих добавила, защото с такъв приятел щастието се намира и два пъти се чувства...!Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...