Защо не знам...
/Посвещава се на един приятел/
Защо не знам,
Защо не знам!?
Какво да правя със живота?
За мене той е като лилията водна -
в ръцете ми увяхва,
а не знам
какво, какво и как да го постигна...
Презират те приятели
и врагове злорадстват...
Любов избягва те,
коварни страсти те обрамчват,
Косите ти сивеят,
светът се срива,
тротоарите треперят,
сърце се свива
във люта горест и покруса...
Светът е лош и хората са подли
а аз,
а аз съм трижди по-проклет...
И тъй, събудих се приятелю
на езерния бряг
високо в планината,
кошмара страховит забравил,
към слънцето отправил взор...
И сам самин съм още пак,
спокойствието с трудности намирам,
във самота обгърнат съм,
кат` езерна вода:
студена, снежна, синя глъбина...
Но болката забравил...
Защото бе до мене,
с другарско рамо подкрепи ме -
приятел в тъмнината,
другар във пустотата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Евстатиев Все права защищены