8.08.2006 г., 10:23

Защо не знам...

768 0 6
ЗАЩО НЕ ЗНАМ...
/Посвещава се на един приятел/

Защо не знам,
Защо не знам!?
Какво да правя със живота?
За мене той е като лилията водна -
в ръцете ми увяхва,
а не знам
какво, какво и как да го постигна...
Презират те приятели
и врагове злорадстват...

Любов избягва те,
коварни страсти те обрамчват,
Косите ти сивеят,
светът се срива,
тротоарите треперят,
сърце се свива
във люта горест и покруса...

Светът е лош и хората са подли
а аз,
а аз съм трижди по-проклет...

И тъй, събудих се приятелю
на езерния бряг
високо в планината,
кошмара страховит забравил,
към слънцето отправил взор...

И сам самин съм още пак,
спокойствието с трудности намирам,
във самота обгърнат съм,
кат` езерна вода:
студена, снежна, синя глъбина...
Но болката забравил...
Защото бе до мене,
с другарско рамо подкрепи ме -
приятел в тъмнината,
другар във пустотата...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не точно болката...Като цяло поривът - поривът, копнежът, мисълта, отправени към по-доброто, към свободата, към любовта и приятелството, към красивото в душите и сърцата и тяхното постигане...Този порив никога няма да угасне, а докато той блещука, ще пребъде и поезията, и изкуството като цяло...Но този порив ражда и болка - болката от трънливата пътека към по-доброто - по-доброто в собствената душа, в близките и приятелите, в любимата, във всички хора и света като цяло...
    Благодаря ти Яница!
  • И този ти стих е много силен!
    Питам се само,защо болката вдъхновява хората да пишат такива красиви неща за нея???
  • Мда, хубаво е когато има някой друг освен теб в пустотата...
    Много ми харесва стихът ти, чете се на един дъх!
  • Прави сте - това "беден" не е на място,
    трябва да го редактирам.
    Поздрави и на вас!
  • Богат и щастлив, бих добавила, защото с такъв приятел щастието се намира и два пъти се чувства...!Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....