8 ago 2006, 10:23

Защо не знам...

  Poesía
766 0 6
ЗАЩО НЕ ЗНАМ...
/Посвещава се на един приятел/

Защо не знам,
Защо не знам!?
Какво да правя със живота?
За мене той е като лилията водна -
в ръцете ми увяхва,
а не знам
какво, какво и как да го постигна...
Презират те приятели
и врагове злорадстват...

Любов избягва те,
коварни страсти те обрамчват,
Косите ти сивеят,
светът се срива,
тротоарите треперят,
сърце се свива
във люта горест и покруса...

Светът е лош и хората са подли
а аз,
а аз съм трижди по-проклет...

И тъй, събудих се приятелю
на езерния бряг
високо в планината,
кошмара страховит забравил,
към слънцето отправил взор...

И сам самин съм още пак,
спокойствието с трудности намирам,
във самота обгърнат съм,
кат` езерна вода:
студена, снежна, синя глъбина...
Но болката забравил...
Защото бе до мене,
с другарско рамо подкрепи ме -
приятел в тъмнината,
другар във пустотата...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не точно болката...Като цяло поривът - поривът, копнежът, мисълта, отправени към по-доброто, към свободата, към любовта и приятелството, към красивото в душите и сърцата и тяхното постигане...Този порив никога няма да угасне, а докато той блещука, ще пребъде и поезията, и изкуството като цяло...Но този порив ражда и болка - болката от трънливата пътека към по-доброто - по-доброто в собствената душа, в близките и приятелите, в любимата, във всички хора и света като цяло...
    Благодаря ти Яница!
  • И този ти стих е много силен!
    Питам се само,защо болката вдъхновява хората да пишат такива красиви неща за нея???
  • Мда, хубаво е когато има някой друг освен теб в пустотата...
    Много ми харесва стихът ти, чете се на един дъх!
  • Прави сте - това "беден" не е на място,
    трябва да го редактирам.
    Поздрави и на вас!
  • Богат и щастлив, бих добавила, защото с такъв приятел щастието се намира и два пъти се чувства...!Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...