Aug 8, 2006, 10:23 AM

Защо не знам...

  Poetry
767 0 6
ЗАЩО НЕ ЗНАМ...
/Посвещава се на един приятел/

Защо не знам,
Защо не знам!?
Какво да правя със живота?
За мене той е като лилията водна -
в ръцете ми увяхва,
а не знам
какво, какво и как да го постигна...
Презират те приятели
и врагове злорадстват...

Любов избягва те,
коварни страсти те обрамчват,
Косите ти сивеят,
светът се срива,
тротоарите треперят,
сърце се свива
във люта горест и покруса...

Светът е лош и хората са подли
а аз,
а аз съм трижди по-проклет...

И тъй, събудих се приятелю
на езерния бряг
високо в планината,
кошмара страховит забравил,
към слънцето отправил взор...

И сам самин съм още пак,
спокойствието с трудности намирам,
във самота обгърнат съм,
кат` езерна вода:
студена, снежна, синя глъбина...
Но болката забравил...
Защото бе до мене,
с другарско рамо подкрепи ме -
приятел в тъмнината,
другар във пустотата...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не точно болката...Като цяло поривът - поривът, копнежът, мисълта, отправени към по-доброто, към свободата, към любовта и приятелството, към красивото в душите и сърцата и тяхното постигане...Този порив никога няма да угасне, а докато той блещука, ще пребъде и поезията, и изкуството като цяло...Но този порив ражда и болка - болката от трънливата пътека към по-доброто - по-доброто в собствената душа, в близките и приятелите, в любимата, във всички хора и света като цяло...
    Благодаря ти Яница!
  • И този ти стих е много силен!
    Питам се само,защо болката вдъхновява хората да пишат такива красиви неща за нея???
  • Мда, хубаво е когато има някой друг освен теб в пустотата...
    Много ми харесва стихът ти, чете се на един дъх!
  • Прави сте - това "беден" не е на място,
    трябва да го редактирам.
    Поздрави и на вас!
  • Богат и щастлив, бих добавила, защото с такъв приятел щастието се намира и два пъти се чувства...!Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...