Защо приемаме смъртта с трагичност
Защо приемаме смъртта с трагичност?
Нима покойникът не се е отървал,
сменил очаквания да е личност,
с крила на ангел – чист, красив и бял?
От хорско дребнотемие избягал,
открил за себе си желан покой,
смъртта му може би му се полага,
да го възпяват други за герой.
Оставил дирята на млад живот,
възнесен в спомените на обѝчни,
той дал е вече вечния си плод,
единствено на Господ да е личен.
А другите? Ще пъплим със трагичност,
угрижени в познато дребнотемие,
разплакани за липсващата личност,
затънали в житейското безвремие.
© Елза Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
🍀 🌷 🐞 🤗 (гуш)
-
Наистина възкресе! Сега е наш ред
-
Благодаря ви много, усмихнахте ме, Palenka и Щураче! Христос Воскресе!
-
Спрях се тук, защото видях болка, която е довела до размисъл. Дотегнало ми е да чета хленчове на самосъжаляващи се търсещи съжаление и внимание. За кратко време и аз изгубих близки хора/не от ковид/. Да, липсват ми, но смъртта на други двама преживявам по-тежко, защото не откривам причина. Вярвам, че ще получа отговори и това ще ми донесе мир. Пожелавам и ти да получиш своите отговори.
-
И никога няма да спре да боли! Не, не се е отървал, Защото част от сърцето ти също е умряло с него. Като раните: дори и след като заздравеят, споменът за болката боли. Вината на оцелелия. Загубихме много хора, оцелелите като че ли останахме да страдаме. Казват, че всеки трябвало сам да намери лекарство за болката. Не вярвам. Споделянето го приемам като част от него.
Поздравления за стиха! -
Заради загуба на близък, която опитвам да превъзмогна, засега неуспешно. COVID погуби брат ми на 33 г.
-
Защо?
-
Благодаря. Разсъждавам доста по въпроса през последната половин година.
-
Интересни разсъждения за живота и прехода. Животът е дар от Бога!...
-
Милост за живите!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
