Защо приемаме смъртта с трагичност

Поэзия » Философская

804 1 10

Защо приемаме смъртта с трагичност?

Нима покойникът не се е отървал,

сменил очаквания да е личност,

с крила на ангел – чист, красив и бял?

От хорско дребнотемие избягал,
открил за себе си желан покой,
смъртта му може би му се полага,
да го възпяват други за герой.

Оставил дирята на млад живот,
възнесен в спомените на обѝчни,
той дал е вече вечния си плод,

единствено на Господ да е личен.

А другите? Ще пъплим със трагичност,

угрижени в познато дребнотемие,

разплакани за липсващата личност,

затънали в житейското безвремие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

palenka (П Антонова)

🍀 🌷 🐞 🤗 (гуш)

2022-04-25T09:38:37+03:00
щураче (любимка)

Наистина възкресе! Сега е наш ред

2022-04-25T09:32:43+03:00
Донята (Елза Тодорова)

Благодаря ви много, усмихнахте ме, Palenka и Щураче! Христос Воскресе!

2022-04-25T09:29:56+03:00
щураче (любимка)

Спрях се тук, защото видях болка, която е довела до размисъл. Дотегнало ми е да чета хленчове на самосъжаляващи се търсещи съжаление и внимание. За кратко време и аз изгубих близки хора/не от ковид/. Да, липсват ми, но смъртта на други двама преживявам по-тежко, защото не откривам причина. Вярвам, че ще получа отговори и това ще ми донесе мир. Пожелавам и ти да получиш своите отговори.

2022-04-25T09:11:24+03:00
palenka (П Антонова)

И никога няма да спре да боли! Не, не се е отървал, Защото част от сърцето ти също е умряло с него. Като раните: дори и след като заздравеят, споменът за болката боли. Вината на оцелелия. Загубихме много хора, оцелелите като че ли останахме да страдаме. Казват, че всеки трябвало сам да намери лекарство за болката. Не вярвам. Споделянето го приемам като част от него.
Поздравления за стиха!

2022-04-25T09:10:22+03:00