Защо приемаме смъртта с трагичност
Защо приемаме смъртта с трагичност?
Нима покойникът не се е отървал,
сменил очаквания да е личност,
с крила на ангел – чист, красив и бял?
От хорско дребнотемие избягал,
открил за себе си желан покой,
смъртта му може би му се полага,
да го възпяват други за герой.
Оставил дирята на млад живот,
възнесен в спомените на обѝчни,
той дал е вече вечния си плод,
единствено на Господ да е личен.
А другите? Ще пъплим със трагичност,
угрижени в познато дребнотемие,
разплакани за липсващата личност,
затънали в житейското безвремие.
© Елза Тодорова All rights reserved.
