“А цветето, парфюм което дава, с най-ценното за себе си остава.” Шекспир – Сонет№5
То - цветето, парфюм което дава, с най-ценното за себе си остава, но също като литналото ято ще потъмнее неговото злато, парфюмът му, тъй нежен и омаен, ще изветрее в миг недълготраен и цялата ти радостна възхита в едно със тихия ветрец отлита... Но погледни в душата ми човечна, за тебе скътала е обич вечна, не се мени с менящите сезони, ни вятър я като листата гони. Защо ти е разкош недълговечен, щом с мантия си във душата ми облечен?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.