“А цветето, парфюм което дава,
с най-ценното за себе си остава.”
Шекспир – Сонет№5
То - цветето, парфюм което дава,
с най-ценното за себе си остава,
но също като литналото ято
ще потъмнее неговото злато,
парфюмът му, тъй нежен и омаен,
ще изветрее в миг недълготраен
и цялата ти радостна възхита
в едно със тихия ветрец отлита...
Но погледни в душата ми човечна, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up