Защо ти е разкош недълговечен?
“А цветето, парфюм което дава,
с най-ценното за себе си остава.”
Шекспир – Сонет№5
То - цветето, парфюм което дава,
с най-ценното за себе си остава,
но също като литналото ято
ще потъмнее неговото злато,
парфюмът му, тъй нежен и омаен,
ще изветрее в миг недълготраен
и цялата ти радостна възхита
в едно със тихия ветрец отлита...
Но погледни в душата ми човечна,
за тебе скътала е обич вечна,
не се мени с менящите сезони,
ни вятър я като листата гони.
Защо ти е разкош недълговечен,
щом с мантия си във душата ми облечен?
с най-ценното за себе си остава.”
Шекспир – Сонет№5
То - цветето, парфюм което дава,
с най-ценното за себе си остава,
но също като литналото ято
ще потъмнее неговото злато,
парфюмът му, тъй нежен и омаен,
ще изветрее в миг недълготраен
и цялата ти радостна възхита
в едно със тихия ветрец отлита...
Но погледни в душата ми човечна,
за тебе скътала е обич вечна,
не се мени с менящите сезони,
ни вятър я като листата гони.
Защо ти е разкош недълговечен,
щом с мантия си във душата ми облечен?
© Росица Петрова All rights reserved.
