Monny (Симона Гълъбова)
2 223

12 мар. 2011 г., 21:06

Защото бях дете...

Поэзия » Любовная

1.3K 0 2

Един човек обичах в тоз живот продажен

и точно той предаде моята душа…

Един човек за мене беше важен

и точно той ме изигра!

Един човек заслужи мойте прошки

и точно той беляза моето сърце,

със рани, закопчани като вечни брошки -

уби във мене чувството да съм дете!

Един-единствен мъж целувах с чувства,

затваряйки очите си със сляпа вяра…

Градих със него своите мечти, а всичко рухна…

Той беше влак, а аз - поредната му гара!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0