Защото бях дете...
Един човек обичах в тоз живот продажен
и точно той предаде моята душа…
Един човек за мене беше важен
и точно той ме изигра!
Един човек заслужи мойте прошки
и точно той беляза моето сърце,
със рани, закопчани като вечни брошки -
уби във мене чувството да съм дете!
Един-единствен мъж целувах с чувства,
затваряйки очите си със сляпа вяра…
Градих със него своите мечти, а всичко рухна…
Той беше влак, а аз - поредната му гара!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
